От многото видове артрит – над 120, остеоартритът е най-често срещаният. Това е така, защото той е може би най-характерната черта на старостта – възпалените и трудно подвижни стави.
Остеоартритът, наричан още дегенеративен артрит, представлява хронично възпалително заболяване на една или повече стави, характеризиращо се със засягане на ставния хрущял и подлежащите костни повърхности.
Въпреки че е свързан с процеса на стареене, дегенеративният артрит не е директно предизвикан от него. По-скоро, той се дължи на пониженото съдържание в ставите на вода и протеогликани – сложни молекули, които придават гъвкавост и устойчивост на ставния хрущял. Като цяло процесът може да се определи като износване на ставата и по-точно на ставния хрущял, който покрива повърхността на косите. Успоредно с това намалява и количеството на ставната течност, която изпълва ставната празнина и смазва повърхността на хрущяла. В резултат на всичко това, при движение настъпва директно триене на костите, участващи във формирането на ставата. Това е силно болезнено и никога не настъпва в здрави стави.
Възможно е също така и възпаляване на ставната капсула – обвивката на ставата, но то е слабо в сравнение с ревматоидния артрит. В хода на възпалението на ставата може да настъпи прорастване на костни израстъци - остеофити. Това е т.нар. ошипяване, което може да бъде особено болезнено, ако засегне ставите на гръбначния стълб, тъй като шиповете могат да притиснат коренчетата на гръбначно-мозъчните нерви.
Така описаният остеоартрит е първичен, т.е. такъв, който не се дължи на някакво друго заболяване или състояние. Съществува и вторичен остеоартрит, при който ставната дегенерация и възпаление се дължат на вродени или придобити състояния като синдром на Марфан, затлъстяване, диабет и др. Подаграта също е форма на вторичен остеоартрит, при който отлагането на кристали от пикочна киселина в ставите предизвиква възпаляването им и характерната силна болезненост.
Клиничното протичане на остеоартрита се характеризира най-вече с болезненост в ставите и скованост, която се наблюдава предимно вечер. Това може да бъде важен диагностичен симптом, тъй като разграничава остеоартрита от ревматоидния артрит, при който сковаността се наблюдава най-често сутрин. Също така, едностранното засягане на ставите, т.е. на ставите само в единия крайник, е по-характерно за остеоартрита отколкото за ревматоидния артрит.
Най-често се засягат ставите на ръцете, гръбнака и големите стави, понасящи тежестта на тялото – коленните и тазобедрените, макар че всяка става в тялото може да бъде засегната. В ставите на пръстите настъпва формирането на костни образувания, които придават на пръстите възлест вид. Типично е пукането на засегнатите стави, както и обострянето на състоянието във влажно и студено време.
Диагнозата се поставя предимно на базата на физикалния преглед и снемането на подробна анамнеза. Рентгенографията може да е от полза, най-вече с визуализирането на остеофитите и костните образувания около ставата.
Когато е налице затлъстяване е силно препоръчително да се предприемат стъпки за намаляване на телесното тегло. Отслабването и премереното физическо натоварване – така както е препоръчано от лекаря, трябва да са основните промени в стила на живот на страдащите от остеоартрит.
Медикаментозното лечение се провежда с аналгетици и нестероидни противовъзпалителни средства. Поради хроничния прием на тези лекарства и поради факта, че те имат потенциала да увреждат стомашно-чревната лигавица и да предизвикват язва, лекарят може да прецени, че е уместно предписването на медикаменти, които предпазват стомашната лигавица. Най-често използвани са инхибиторите на протонната помпа – омепразол, пантопразол, рабепразол и Н2-рецепторните антагонисти – ранитидин, фамотидин и др.
Сред клиницистите няма единно мнение по отношение на глюкозамина, хондроитина и метилсулфонамина. Някои клиницисти считат, че няма достатъчно данни, оправдаващи предписването им, докато според други те имат известни терапевтични ефекти. Предвид високата им безопасност те препоръчват употребата им, считайки, че пациентите все пак ще изпитат известно клинично подобрение. Макар че са широко рекламирани и прилагани под формата на хранителни добавки за лечението на остеоартрит, все още няма категорични клинични данни, които да потвърждават ефективността им. Въпросът остава отворен до събирането на достатъчно количество данни за терапевтичните свойства на тези съединения.
