Водещ процес в развитието на артрозата е разрушаването на ставния хрущял. Равновесието между формирането и деградирането на хрущялната тъкан е нарушено в полза на дегенеративните процеси. Това става под влиянието на различните рискови фактори, които ускоряват стареенето на хрущялa.
Артрозата протича с характерни механични и биохимични промени в ставите, преди всичко в ставния хрущял. Най-голямо значение има намаляването на количеството на междуклетъчното вещество в хрущяла, което е основната механична структура, сред която се разполагат хрущялните клетки – хондроцитите. Хондроцитите синтезират структурни вещества – белтъци и протеогликани, които заместват разрушената част от междуклетъчната матрица и поддържат хрущяла във функционално годно състояние. При остеоартрозата постепенно намалява броят на хондорцитите, като успоредно с това се изменя и съотношението между различните групи хондроцити. Това води и до метаболитни последствия – в хрущялната тъкан се натрупват протеогликани, които са несвойствени или се съдържат в малки количества в здравия хрущял.
По правило, в ранните стадии на артрозата, в зоните на максимално физическо натоварване се формират участъци на омекнал хрущял. Постепенно се развива фрагментиране на хрущяла на отделни зони, между които преминават дълбоки пукнатини от празно пространство, т.е. налице е разделяне на междуклетъчното вещество. Хрущялът губи еластичност, става неравен и се отделя от подлежащата кост. При напредналата артроза, той може да изчезне напълно, което оставя костите в ставата напълно незащитени от триенето една в друга.
Износването на хрущяла задълбочава неравномерността в разпределението на натиска в ставата. Участъците от подлежащата кост, подложени на по-висок стрес се увреждат и износват по-бързо, което преразпределя и микроциркулацията в костта. Това, в крайна сметка, води до формирането на костни израстъци - шипове, насочени към ставната празнина. Това е компенсаторен механизъм, увеличаващ контактната повърхност между костите и хрущяла и намаляващ натиска върху костите. Неблагоприятните последствия от това, обаче, са ограничаване на подвижността в ставата, а при притискане на нерв – и силна болезненост.
Некротизиращата хрущялна тъкан бива поемана от левкоцити, които освобождават големи количества възпалителни фактори. Това води до синовиит – възпаление на ставната капсула, който съпътства артрозата. Имунопатологичният процес се развива успоредно с дегенеративния. Възпалението води до прорастване на съединителна тъкан в ставата - фиброза, и уплътняване на ставната капсула.
Клинично, тези процеси се проявяват с болезненост и скованост в засегнатите стави. Болка, появяваща се по време на физическа работа и изчезваща при покой, е симптом на ранна остеоартроза и повод да бъде потърсен лекар. Постепенно, болката става все по-продължителна и персистира дори и след почивка, а в напредналите стадии – и през нощта. За прогресията на заболяването може да се съди и по функционалните ограничения, които то налага – неподвижностт и нестабилностт на ставите.
Макар че подробната история на състоянието и характеристиките на симптомите могат да насочат лекуващия лекар, поставянето на точна диагноза изисква провеждането на изследвания като рентгенография, ядрено-магнитен резонанс или ултразвукова образна диагностика.
