Димитър Христев е професионален бакалавър рехабилитатор.

Преминал е през множество курсове и следдипломни квалификации, сред които са ''Манипулативен масаж на д-р Териер- лумбо-сакрален дял и долен крайник'', “Еластично съпротивление, проприоцептивна тренировка и миофасциална релаксация във физикалната терапия и спорта” и др., а от април 2018г. е акредитиран терапевт по програмата SEAS. Създател и автор е на сайта physiobg.com и влога Rehabilitation Plovdiv.

- През есенно-зимния период се наблюдава обостряне на заболяванията на опорно-двигателния апарат. На какво се дължи това?

- През този сезон е възможно обостряне на чувствителността на нервната система и така може да се появи болков синдром при хора с болести на опорно-двигателния апарат. Характерно е още, че страдат най-много млади хора, които не са физически активни или прекаляват с физическата активност. Влияние върху болката има и генетична предразположеност.

Интересен факт е, че пациенти с дегенеративни заболявания като остеоартрит, гонартроза, коксартроза и др., които правят физически упражнения не изпитват болка. Това, което трябва да знаем в момента е, че физиотерапията все повече се развива в тази посока- да се натоварват физически хората, които имат дегенеративни промени. По цял свят възрастните хора, включително и тези над 60 години, се насърчават да са по-активни, да бягат и дори да вдигат тежести. Мит е, че те трябва да се пазят или да избягват активни физически упражнения. Тялото на един 60- годишен мъж, който тренира редовно, може да изглежда като тяло на 30-годишен- с добре оформени мускули и пропорции.

- Казвате, че болката не е свързана с костните заболявания, а най-вече с нервната система...

- Измененията в костната тъкан са форма на адаптация- начинът, по който организмът се приспособява към околната среда. Когато една зона е пренатоварена, напр. шийната област, и няма адекватна мускулатура, която да предпази гръбначния стълб, тогава живата костна тъкан се опитва да разпредели натоварването на по-голяма площ или казно по-просто- започва да се трупа костна тъкан и да се развива т.нар. шип. Това е много актуално, като се има предвид, че днес масово използваме телефони. Често стоим наведени напред продължително време и главата е под ъгъл, като това води до допълнително натоварване.

Но да се върна на болката... Трябва да се разбере, че болка без нервна система няма. Ако вземем от улицата сто човека на възраст от 30 до 40 години и те никога не са изпитвали болка, и им направим скенер, ще установим, че 40 % от тях имат дискова херния, шип или стеноза. Болката се появява като симптом, когато нервната система се възбуди. Във 90% от случаите, когато болката е неспецифична, т.е не е предизвикана от удар, травма, инфекция, онкологично заболяване или механично мачкане на нервна тъкан, говорим за една свръхчувствителна нервна система. Воденето на забързан начин на живот, стресът, липсата на физическа активност, неправилното хранене, всичко това влияе на нашата сетивност- дали ще има болка и колко ще е силна тя.

- От гледна точка на рехабилитацията какво е лечението на шийните шипове?

- Ние се опитваме да обясним на хората, че това което те усещат не е шипа, а нервната система. В болшинството от случаи болката не зависи от това, което ще видиш на рентгеновата снимка. Това означава, че ако човек промени начина си на живот към по-здравословен- повече сън, активност и социални контакти, болката намалява и дори изчезва. Физическата активност е много важна. Дори има научни изследвания, които правят връзка между това колко бързо може да ходи човек и каква ще е продължителността му на живот. Според тях средната скорост, с която трябва да се движи един възрастен или стар човек, трябва да е повече от 0.82 м/с или около 3 км в час. Ако се движи по-бавно или е неспособен да ходи, този човек е застрашен преждевременна смърт.

- Кои са най-новите методи за лечение във Вашата област?

- Като всяка друга медицинска специалност и при нас има постоянно развитие. Много добри резултати се постигат с роботи от типа на Lokomat, които се използва в много западни държави. Друга новост са т.нар. интуитивни протези, които реагират на сигналите на нервната система. Все повече напредва генетиката и биомедицината, но България засега остава назад. Много от нашите пациенти са принудени да пътуват в чужбина, за да имат достъп до съвременните технологии. Друг проблем за тях е, че тук липсва истинският рехабилитационен екип. Това е мултидисциплинарен екип, който включва лекар, терапевт, логопед и социален работник. Причината, поради която не се случват нещата, са много кратките клинични пътеки. Примерно за инсулт пътеката е не повече от 16 дена. Бил съм на стаж в болница в Естония и там хората имат право на над 100 дни терапия годишно. Да не говорим, че пациентите имат много по-разширен пакет от социални и медицински услуги в тази насока.

- Като че ли професията рехабилитатор е малко неглежирана в България. Как си обяснявате това?

- Да, професията ни е изключително подценявана и има много проблеми, които трябва да се разрешат. Най-елементарният пример е, че моите колеги в западните държави се наричат физиотерапевти, докато у нас сме сведени до ниво изпълнители. Ако аз реша да отида с моята диплома в Норвегия, например, и държа изпити там, бих могъл да отворя частна практика и да работя директно с пациенти. В България това е невъзможно.

Друг проблем е, че на нас не ни се дава възможност да растем професионално. Няма следдипломни курсове, които да ни помогнат да се развием като по-тесни специалисти в дадена сфера. Има обучения, които са крайно недостатъчни -повече епидемиологични или насочени към промоция на здравето.

Освен това в България реално има три специалности, които са обучени да извършват едно и също нещо- рехабилитатори, кинезитерапевти и медицински рехабилитатори /ерготерапевти/. Последната специалност я няма в никоя друга държава. Ако трябва да почерпим от чуждия опит, трябва да се утвърди една автономна, независима професия.

- Освен че работите като рехабилитатор Вие сте автор на сайт и влог. Какво Ви мотивира да създавате онлайн съдържание?

- Стартирах сайта още като студент, воден от идеята да публикувам неща, които са в полза на пациентите. Така създадох едно пространство, в което хората могат да намерят полезна информация, базирана на научни изследвания. Има хора, които живеят в откъснати села и нямат постоянен достъп до рехабилитатор, но благодарение на сайта могат да направят съответните упражнения. Естествено аз винаги отварям една скоба, че преди да изпълнят каквото и да е трябва да се консултират със специалист, защото информацията е обща и не е съобразена с конкретния случай.