Ревматоидният артрит е едно от най-неясните заболявания. Съществуват множество концепции за причините за заболяването, което засяга около 1% от населението по света, но все още не е открита една, категорично сочеща за отключването му. Объркването в хипотезите за появата на ревматоидния артрит рефлектира и върху терапиите и търсенето на нови лечения на заболяването. Ревматоидният артрит често се греши с останалите видове артрит от хората. Ето някои факти и митовете за това заболяване на ставите, което между другото би могло да се активира от грипно заболяване през зимата.


1. Ревматоидният артрит е просто артрит
В хорските представи като артрит се възприема остеартрита, който се развива в следствие на естественото износване на ставите с възрастта или на травма. Остеоартритът е най-разпространенотото заболяване на ставите след 50-годишна възраст.
Ревматоидният артрит обаче е хронично прогресивно автоимунно заболяване, което в повечето случаи засяга ставите, въпреки че могат да бъдат въвлечени и други тъкани от тялото. Все още не е известна причината, поради която организмът започва да образува антитела, които да доведат до увреждане на ставите. Обикновено заболяването се проявява на епизоди, но симптомите могат да се проявяват и постоянно. В половината от случаите хората с ревматоиден артрит страдат и от остеоартрит, което допълнително допринася за объркването на диагнозите.


2. Ревматоидният артрит се проявява на преклонна възраст
Този мит е вследствие на предходния. Възрастта не е задължителен фактор, за да се прояви едно автоимунно заболяване. Ревматоидният артрит се изявява обикновено между 30 и 55-годишна възраст. Заболяването може да се открие дори при тийнеджърите. Естествено обаче, ако се направи възрастова извадка, ще се открие, че ревматоидният артрит е често срещан при възрастните. Това обаче се дължи на прогресивния характер на заболяването, което  започва да се проявява в една или друга възраст и остава да рецидивира до края на живота.



3. Ревматоидният артрит не е толкова сериозно заболяване
В действителност заболяването може сериозна да засегне общото здравословно състояние на болния и да рефлектира върху качеството му на живот, включително и личната независимост. Заради погрешните асоцииации с ревматизма, засягащ хората от третата възраст, оплакващите се отлагат посещението при лекар, време през което ревматоидният артрит се задълбочава.
Заболяването изисква навременно поставяне на диагноза и терапия, която да предотврати увреждането на ставите. Лечението в дългосрочен аспект предотвратява загубата на подвижност. При наличието на ревматоиден артрит нараства рискът и от развитие на други заболявания: кардиоваскуларни, инфекции, белодробни.



4. Заболяването инвалидизира
Заради прогресивния характер на заболяването, ревматоидният артрит става причина за инвалидизиране в много случаи. Заболяването във всеки отделен случай обаче рефлектира върху организма в различна степен. При навременно започване на съвременно лечение подвижността на пациента може да бъда запазена. 94% от болните с ревматоиден артрит водят нормален начин на живот десет години след началото на заболяването.


Втора част на материала