Артритът е възпалително заболяване на ставите. При артрит може да бъде засегната синовиалната мембрана, хрущялът на ставата, капсулата и други нейни елементи. 
Артритите са различни по произход. Едни от най-разпространените са ревматоидният артрит, анкилозиращ спондилоартрит и подагрен артрит. Описани са над 100 различни форми като самостоятелно заболяване на ставите или патологични процеси, при които артритът е придружаващо заболяване.


Възпалението най-често засяга синовиалната мембрана (синовит). Когато процесът е първичен се развива под въздействието на различни етиологични фактори - инфекции, травми, имунни и обменни нарушения, тумор. Проявява се като вторичен процес в отговор на патологични изменения на елементите на ставите – остеомиелит, туберкулозен остит и др.

Различават се остър, подостър и хроничен артрит.
Острият артрит може да бъде серозен, серозно-фибринозен и гноен.
Серозният ексудат е при синовиалната обвивка. Отлагането на фибрин насочва към тежка форма на артрит. Най-сериозно е положението при гнойно възпаление, при което възпалителният процес може да се разпространи в цялата става и прилежащите меки тъкани, развива се флегмон. 

При подостро и особено при хронично възпаление се наблюдава хипертрофия на влакната на синовиалната мебрана, пролиферация на повърхностния слой синовиални клетки, лимфоидна и плазмоцитарна инфилтрация на тъканите.
По-късно се развива фиброза на синовиалната мембрана. Продължителното възпаление на ставата обикновено е съпроводено с развитие на гранулационна тъкан по краищата на ставния хрущял, постепенно тъканта го покрива (панус) и го разрушава. Започва ерозия на хрущяла и костите. Постепенно гранулационната тъкан замества фиброзната, която на свой ред е подложена на осификация (вкостява се), т.е. формират се фиброзни или костни анкилози на ставите.
Разпространяването на процеса в ставната капсула, кухина, връзки, сухожилия и прикрепените мускули може да доведе до деформация на ставата, кортрактура (обездвижване).

Има моноартрит (поразена е само една става), олигоартрит (засегнати са две-три стави), полиартрит (засегнати са повече от три стави).

При различните форми артритът засяга определени стави – при ревматоиден артрит се поразяват симетрично ставите на китките и стъпалата, при псориазисния артрит най-често се засягат ставите между фалангите на дланите и стъпалата, при анкилозиращия спондилоартрит – прешлените на гръбнака.

Клиничната картина се описва с характерни признаци като болка в ставите, подуване, повишена температура, хиперемия (повишено кръвонапълване) и нарушени функции. 

Болката при палпация обикновено се разпространява по цялата повърхност на ставата. Лабораторните изследвания на синовиалната течност помагат да се уточни характера на възпалителния процес. 

Основият метод за изследване при артрит е рентгенографията. По показания се предприема артрография, томография, електро-рентгенография. При изследване на малките стави се използва ренгенография с увеличаване на образа.

Симптомите при артрит са много и различни:

  • ставна остеопороза,
  • намаляване на кухината в ставата, във връзка с диструктивните изменения на хрущяла,
  • костни дефекти на повърхността на ставата като следствие на деструктивните процеси и др.


При инфекциозните артрити, в това число и при туберкулозния, се намират некрози.  При ред артрити, например сифилистичен, както и при артрит вследствие на остеомиелит могат да се забележат наслагвания в областта на метафизите на дългите кости. В някои стави се развива не остеопороза, а остеосклероза. При хроничния артрит е възможно да се образуват крайни костни разраствания на краищата на дългите кости, изкълчване на ставите.

Етиотропната терапия е възможна само при някои форми на артрит – инфекциозни, алергични и подагрени. При подострите или хроничните артрити широко приложение има лечението с нестероидни и стероидни препарати.
При стихване на острото възпаление са показани физиотерапевтичните процедури, които облекчават болката и остатъчната възпалителна реакция, предпазват от развитие на фиброза и нарушаване функциите на ставата.

Широко приложение за запазване на функциите на ставата има кинезитерапията и масажът. Комплексът възстановителни грижи включва и санаторно-курортно лечение – балнеолечение, кални бани и др. При някои видове артрити, например при ревматоидния се предприема оперативно лечение. При нарушаване функциите на ставата се извършва реконструктивна операция, протезиране и др.

 
Прогнозата зависи от причините за артрита, характера и развитието на възпалителния процес. Например, след лечението при ревматичен артрит симптомите изчезват, но той може да рецидивира. Ревматоидният и псориазисния артрит водят към сериозно нарушение на функциите на опорно-двигателния апарат. Относително благоприятно протичат реактивните артрити, в частност урогенните и постентероколитните, но за оздравяването им е необходимо 6-12 месеца лечение.

Втора част на поредицата